Моят свят е къща с две врати.
Влезеш ли в него те посрещам - "Заповядай, поседни!"
И те гощавам с цялата си обич, която сърцето ми таи.
Така през първата врата си минал...
Сам решаваш колко да останеш... месец, два или три.
Дори година - остани!
Не се бой, не си ми в тежест.
Стой! И пий от мойта нежност.
Никога не ще те прогоня.
Но за втората врата недей и да ме питаш.
Там допускам само който аз реша.
Там, зад втората врата, крия своята душа!
Там... в тази малка тъмна стая,
потънали в прах и посивели,
се спотайват чувства изтрезнели,
и парченца от мечти избледнели...
Призраци от стари снимки там витаят...
и се гърчат и се борят
с усмивки и сълзи,
с радост и беди.
Влезеш ли в тази стая... няма изход, запомни!
попаднал в нея завинаги в плен оставаш!
Защото сърцето ми не е сърце, а четири стени!
И когато стане ми студено...
Точно в тази стая се скътавам... и отново твоя ставам.
И ме стоплят спомени за първите ни срещи,
за слънце, пясък и звезди...
За нощи по тебе изтерзани...
И дълги дни заради тебе изживяни.
Сега решил си да си тръгнеш...Е върви!
Но през първата врата мини!
Ще те погледам... докато далечината те смали...
Не се обръщай... и не бързай!
Остави ми време... погледът ми всяка от чертите ти да снеме!
И ето, теб те няма!
Разплакана зад четирите стени се свивам...
... и със цели дни ще те рисувам!
Така зад втората врата минаваш.
От призраците мои неусетно ставаш.
И идва време, светът ми следващият гост с тревога да приеме.
"Заповядай, поседни!"
Защото в мен се крие НЕ сърце, а ЧЕТИРИ СТЕНИ !