Лястовица свила си гнездо в очите ми…
Високи клони са ми миглите,
дълбоки са гнездата и кафяви,
приютили малките, безгрешните….
От клонки и кал бе събрала гнездо
с човката си лястовица-майка!
Гнезда са... сръчно са сглобени…
Пълни очите с живот…
Живот от малки и крехки надежди…
надежди прелитащи кат лястовици в бели одежди…
Гнезда, събрали всичко прекрасно… и чисто…
И треперят очите, и пълнят се…
Подскача нещо огледално чисто в тях…
Очите ми гнезда на лястовица..
направила ги е подслон,
с уют напълнила,
с надежда… непресъхваща!
А сал сълзата е пречистваща…
Място на мечти
и искрени, и волнокрили,
чакащи да се нахранят
с мъничко любов…