Непокорна,

жадуваща полети –

бяла птица си.

В тишината на храма

си пречистила

големия синор

на времето –

разделено

на звездно

и слънчево.

Бързай,

стигни там,

където

ветровете

до красива дъга

ще те вдигнат.

Виж как

всяка надеждата

слиза

по пътека

от истини.

А времето

те измерва

с приятелите,

с разделения хляб

помежду ви

и добротата

раздадена.

Бяла птица си,

така те обичам,

че до теб ще заставам

винаги –

и в небесните полети,

и в летежа ти,

устремен

към поляните

на земните

истини.

Като силна жена

до по-силна.