Мечтаеш ли понякога за нощи,
в които да ме носиш нежно на ръце,
в тъмнината под звездните свещи,
да бият лудо сърце до сърце?
Мечтаеш ли понякога за ласки,
с които да заспиваш упоен,
да махнем всички маски,
да се притиснем с дъх стаен?
Мечтаеш ли понякога за длани,
в които да усетиш топлина,
ръцете ни в едно събрани,
да търсят и раздават нежността?
Мечтаеш ли понякога за устни,
които да целуваш до смъртта,
целувки... дяволски и вкусни,
от нея - любимата жена?
Мечтаеш ли понякога за време,
в което да покажеш обичта,
да спреш мига, и тук до мене,
тръпнейки да усетиш любовта?