Учудих са как е възможно
от дупка да капе любов?!
Учудих се - нали от отдавна
сърцето е гробен покров...

От тази бездна в гърдите,
не зная какво изпълзя...
В вакума светят звездите,
но празен е - без светлина.

Празно, кухо, пропаст и смърт -
малко е те да опишат
всички тегоби и тежката скръб
които сега ме душат.

И все пак капки се стичат,
от тази, зловещата рана.
Сълзите ми още обичат
лицето, очите, душата...

 

Посветено.
28.02.2009.