ТЯ Е !

 

Тя е богиня – мила, драга.

Тя е радост и щастие.

Тя е мъка и страдание.

Тя е навред в живота.

Господарка на сърцето.

Царица на душата.

Тя е любовта!

Власт над нея няма.

Страст и желание има.

Блести в погледа на млади.

В сърцата лудо бие.

В душата! - огън  гори.

Старост в младост превръща.

С нежност, страст обгръща.

В душата на майката

с обич обсипва децата.

Радост носи на сърцата.

С нея девойката трепти.

Младеж към нея лети.

С трепет сърцата обладава.

Душите с щастие дарява.

С нея влюбени в огън горят.

Не искат за миг да се разделят.

Без нея няма обич, красота.

Навред е самота, пустота.

Сърце в което любов не гори,

като камък мъртво стои.

Към него никой не се стреми.

Душа без любов - цвете без влага!

Никой грижа за него не полага.

То е без свежест, без аромат,

унило, увехнало, посърнало,

на никому драго, мило,

от никого желано мечтано.

Когато в сърцето на девойката

огън любовен гори, пламти,

като птичка тя навред лети.

Погледа й  - искри, лъчи.

Лицето й   – слънце грее.

С усмивка, красива чаровна

навред обич сее, като богиня.

Когато в душата любов гори,

пред нея  и слепецът  дори

в унес и захлас застава

и от сърце, душа й се възхищава.

Любов! Любов!

Ти си чудо! Ти си богиня!

Без която няма щастлив живот.