Когато ме целуваш тъй забързано,

под погледа на тъжни вечери,

оставям в тебе нежно случване

от бързи, но горещи устни.

Когато ме прегръщаш тъй унесено

ухаеме на летни сенокоси

и утрото събуждаме със тайната,

че пак сме тук и пак сме истински.

Когато ме докосваш, от обичане

си нежна радост и омая,

която ме преражда като феникс

във всяка утрин

и във всяка вечер наша.

Обичаш ме. Обичам те.

Такава красота е.

Останалото, ти го знаеш -

когато не заспиваш нощем,

очакващ моето пристигане.