Празничен ден, празнична нощ!
Празник посветен на чудото Любов!
В нощта - обвита от любов и топлина,
в стаята – интимно осветена, от двете свещи,
светещи на масата – празнично украсена.
Стоя притихнала и чакаща – загледана,
в звездиците на чашите кристални –
очакващи да бъдат вдигнати от две ръце –
влюбени - за празнична наздравица!
Очаквам, твоето пристигане –
с букет – кърваво червени рози в ръце
и усмивка – нежна на влюбено лице.
Да чуя твоето – „Обичам те, завинаги”,
да получа прегръдка топла във нощта!
…Минутките часовникът бавно отброява –
превръщат се във часове, а тебе още те няма.
Заслушвам се във всеки звук, долитащ от вън,
при всеки тътен – чашите кристални, издават звън!
Внезапно телефонът иззвънява – това си ти…
Щастлива казвам „Хей идваш ли!” –
неочакваща да чуя – „Не ме чакай… и прости!”…
настана гробна тишина, дори и не разбрах,
какво, защо и как така – да ти простя?!
С поглед от сълзи – премрежен, поглеждам масата-
красиво подредена – свещите изгасям – вече не са нужни.
Прокарвам пръст по ръба – кристален, звук издава –
печален, като в сърцето ми зов отчаян.
„Защо ли в тази нощ красива – сама останах пак?!”
С трепереща ръка – вдигнах чашата кристална,
вгледах се в шумящите мехурчета –
сълза отрони се от очите ми и капна…
Отпих глътка – на гърлото ми загорча,
от спотаена болка, от безкрайна самота…
Чашата изпуснах,
с бързи стъпки стаята напуснах…
Оставих там – във тъмнината,
в локвата от вино – парченцата кристал.
И още нещо непотребно там оставих –
сърцето си, обгърнато от самота и толкова печал!
15.02.2009г.
гр.Варна