Щом бездната на жалко самочувствие
в душата ми пробута нечий грозен страх,
отърсвам се не търсейки съчувствие,
надъхано от тайното присъствие
на моите мечти, потънали във прах.
И когато ежедневието сиво
ме мачка в ъгъла на болна самота,
аз все си мисля за нещичко красиво,
до което да доплувам похотливо
и с него в себе си, да мога да простя...
брътвежите на някаква пияница,
погълнал езера от слабоумен спирт.
И тежка като геоложка раница,
опитвам се да преобърна страница -
родена от отчаяно ненужен флирт.
Но стига ми, че лъжейки каприза
на моята създадена във грях съдба,
на лицето ми усмивчица излиза
като утринна абитуриентска риза,
единствена - останалото е борба!
И не защото, доброто ме прегърна,
зли феи вдигат нощем моето бесило.
Те искат този свят да преобърна
и в жестоката реалност да се върна -
макар,че нещо в мен ги е убило.
Ако някой ден сред ядрени руини
сънувам егото на влюбени мечти -
само дъх на свежи есенни малини,
ще осмисли изживените години
и спокойна, душата ми ще излети!
От "Езическа клада"