Ако тръгна по света да обикалям
бих предишал толкова неописуеми неща.
Само си представям едно-две плахо..
и долитат в мислите ми малки, но красиви чудеса:

Лястовичката, която бяла е като във приказка,
но със пъстри, даже лилави крилца.
Клюнче има като срамежливо папагалче,
а пък песен, брате... все ще пуснеш някоя сълза.


Оня, дребният- Джуджицо го наричат.
Нещо между малък бобър и голям петел.
Сутрините плува смело бруст по кривата,
вечерите гордо крачи и припява все напет.

В прасковите ниви пък разхожда се небрежно,
дребното човече - Пракатой.
И уж поставен е на пост да бъде охранител,
пък всяка вечер ги нагъва прасковките.. по безброй.

Влезеш ли пък смело чак навътре в гората
като нищо ще попаднеш на Урбал.
Той е..... по-добре да не ти казвам,
че избяга ти съня (по розова пижама) от страх.

Виж, попаднеш ли пък на принцесата Дормея
като в приказките - сваляш шапка, поклонен мълчиш.
Тя, нали е щура бърборана(пък и доста хитра..)
ще те скъса от шеги.

Все такива приказки ми идват.
без порядък, фабула и строй.
Ако щеш ми вярвай брате - истински са!!
...
Сестра, остави ме днес без хапчета...
аз съм вече по-нормален - ...
(като чавка)
мой,мой,мой... ?! :)