Отекват тежки стъпки
по прашния неравен път
и слепи погледи на воини
пронизват тъмен хоризонт.
Синовете на една страна
превърнаха съдбите си
в безсмъртна вечност,
за нея бяха те готови
с чест достойно да умрат.
Поклон пред гения на Ботев
и делото на Левски,
пред светлите идеи
на техния бунтовен дух.
Сред поток от кървави сълзи
и мъртвите тела на
невръстните си рожби,
Баташки майки станаха
български светици.
Поклон пред чедата ти,
поставили над всичко
неугасващата вяра в теб,
пред хиляди безименни герои,
паднали незнайни в боя
с името ти на уста.
В душите си да пазим
вечно спомена за тях.
От примера им днес
да черпим свежи сили.
Над времето чутовен ръст
е извисила една земя
с корени във вековете.
Поклон пред теб, България!