Целувам нежно две тела в тишината
Лед сковава нощта,
огън мълчалив, посечено дърво,
хлад от настоящето, стая с ухание на омраза.
Фигури целуват ходилата на изкушението.
Мечта за удоволствие,
сърцата не трепват,
недоловим е пулсът в бездната.
Носталгия,
две души стърчат като мраморни статуи.
Раздяла,
огнен гръм в ядрото на малкия камък от ляво.
Любов,
болезнена досада,
чужда, непозната дума,
задоволство или цел.?
Изгубени илюзии в кладенеца на съдбата.
Последна глътка въздух,
две очи, звезди в космическият рай...