Самотно, празно е сърцето,
ограбено от твоята ръка,
дори и капка жалост няма
във твоята душа.

Сега блуждаещо и оскърбено
се лута моето сърце,
огромна обич има в него,
копнее то на всички да даде,
частица нежност.

А всичко в мене се изчерпа,
и погледа е пуст дори,
къде е пламъка във него?
Залян от толкова сълзи изпълващи очите.

Желая нещо в мен да се пробуди,
да върне силната искра във мен,
отново всичко да ме пали,
да няма пуст, самотен ден.

Върни ми ти душата разпиляна,
не заслужаваш да я притежаваш ти,
аз вече тръгнах и не искам.....да пилея повече мечти!