Безцеремонно спуска се нощта...

Часовник вечен отброява

поредната мъчителна минута,

В която тебе пак те няма...

Понесъл себе си... къде...

Къде размахваш шпага...

Пак..воин без доспехи...

Крехък, уязвим...

Изчезна яко дим...

А за нея да копнееш?!

Коя е тя?

Загубена светулка в мрака...

Не ме изчака

да кажа, че туй що не гасне все пак се гаси!

Е, какво пък...

Такава ни била съдбата...

Светулка свети сама,

в солената нощ