Много пъти в мъгла е сърцето,
в мъглата с него потъвам и аз
и тръгвам без да виждам пътека
не ровя в(ъв) минало,ни търся за бъдеще знак...
Лъч от слънцето чакам да светне
и...пътеката се превръща в път
и на дъгата багрите цветни
усмивката в очите красят.
Само спомен мъглата остава
и рядко в стихове връщам се там.
Обричам я аз на забрава,
защото не искам живот да и дам!