Телефонът ни свързва -
за час студен не мълчи,
разказваш набързо
за твойте дневни лъчи
и аз се потапям
в непознатия твой ден,
по-светъл в този миг
е светът-озарен..
И живея отново
за телефонния звън,
а душата жадува
да почукаш -
на вратата отвън!
15.3.2008 22:22ч.