Ти си тръгваш... Какво ми остава?
Ти си тръгваш... Щом трябва върви...!
Нека времето твоята рана излекува
С целебни треви....

Нека извор целебен открие
Да забравиш предишните дни.
А аз се питам: „А бяхме ли ние?”
Но не казвам сега „Остани!”

 Не, не казвам мълча в тишината
Като някакъв пленник суров,
Който мрази дори свободата
Щом я плаща със свойта любов!

 Няма кой самотата да вземе
И покоя с вик да срази...
Отшумяло е бързото време
Тишината по стената пълзи!

 И е тихо и в празната вечер
Лунен лъч върху пода видях
Сякаш звънна дошъл отдалече
Твоят глас...

 Не зная, когато се върнеш..
Ще намериш ли някого ти?
Само книги в празната стая
И отключени всички врати!

 Всичко вече от мен те отнема
Хора, думи, усмивки, коли...
Свърши! Свърши! Дано е на време..
Всяка мъка дано преболи!

 И къде си? Нямам право да питам...
Дано е хубаво там...
И дано ти да бъдеш щастлив
Нищо друго не искам да знам!