С(ъс) времето съдбата все решава
дори това да искаме, или пък не...
Не с една любов в животът ни, ни разминава,
прехвърляйки я в други светове...
Запазваме от топлото огнище
частички спомени, прикрили в(ъв) сърце
и никога докрай не ще разнищи
как миналото в тях ще ни зове...
Съдбата... всекиму длъжница...
и не един в живота я прокле,
таз за хората житейска воденица...
Дали чрез болката в(ъв) нас и е добре?