Само с плочките по тротоара
очите ми за поздрав си говорят!
Прегъна ме на две товара
и тежестта успя да ме събори!

Но погледнах там- във синьото
и дълго съзерцавах светлината!
Макар и заслепена виждах повече,
по- красиво от прахта в краката!

Топъл лъч усетих по ръката си
и сякаш той ме вдигна на крака!
Болката утихна бавно някак си
и очите ми видяха пак света!

Като лебед преоткривам красотата,
летя, забравила отдавна за товара!
Но част от мен, живяла във тъгата,
остана да лежи на тротоара!