Да те откъсна ли люляк,
когато си напъпил грозд.
И света поглеждаш - дете
и да прекъсна твоя полет.
'''''''''''''''''''''''''''
Да те откъсна ли люляк,
когато си в зрялост - жар.
Ухаещ, прелъстяващ - чар
и да прекъсна твойта радост.
''''''''''''''''''''''''''''''''
Да те откъсна ли люляк,
когато прецъфтяваш.
И мъдрост сипеш -притча
и да отнема покоя твой.
''''''''''''''''''''''''''
Да те откъсна ли люляк
и мой да си за миг поне.
Да прекъсна живот, свят твой,
не бих могла, ОБИЧАМ ТЕ...
ДЖУЛИЯ БЕЛ
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me