ВЕНЦИ
-Здравей, аз съм Венци -
така ми каза и се засмя.
Том Сойер, лице с лунички
и с очи-възторг ме заля.
Беше на десет а ми казваше Джу
и все по-мен странно вървеше.
Умът пъргав, остър бръснач
и все ми разказваше за своя живот.
Обувките пробити, пръста му стърчи
а той очи от мен не отделя.
Ден след ден и вече приятели
говорихме за какво ли още не.
И ето го лети със скейборда
крещи - Виж ме Джу сега...
Аз изтръпнала се провиквам
- Ще се претрепеш ей, хлапе
Странно хлапе, любимо, обично,
ризката разтвори и гледам.
"Ян Бибиан", подарък от мен
до сърцето си с него носил.
28 04 2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me