Не всеки човек има таланта да бъде поет, но да си поет още означава да си различен от другите хора. Разбира се всички
хора се различаваме по някой неща, но поетите се различават много повече от всички други. Докато например си електротехник, инженер, лекар или нещо друго ти естествено пак се различаваш от останалите личности, но ако си такъв като нас, човек на изкуството тогава разликата наистина е огромна. Поетите сме по-затворени в себе си, много често обичаме да се отделяме от компаниите си и да оставаме сами, разбираме
и чувстваме нещата по съвсем друг начин.Всичко това изпитваме не само ние поетите, а въобще всички хора на изкуството (Музиканти, художници, прозаици и други). Друго което е много характерно за нас е това, че ние страдаме много повече от всички други хора, защото душите ни са много по-чувствителни, но също когато ние сме щастливи сме много по-щастливи от останалите, или с едно изречение когато сме нещастни сме най-нещастните хора на света, а когато сме щастливи сме
най-щастливите хора на света! Със сигурност може да се каже едно нещо, никъде по света няма такава любов като
нашата на поетите, когато обичаме ние обичаме истински с цялото си сърце и сме готови да дадем всичко за любимия човек, като доказателство за това ще дам един пример, а
именно красивите любовни стихове на много поети и поетеси, но не само любовните, а и такива които са писани за родителите или приятелите им. Да си поет още означава да бъдеш самотен за цял живот!!! Не да си сам, а самотен, когато човек е сам това означава да има много
малко приятели, дори въобще да няма такива да няма близки хора на които да разчита или, ако има такива да са прекалено малко и да няма любим човек с които да споделя живота си това означава да си сам, а да си самотен както сме всички ние - поетите, означава, че може да имаш страшно много приятели, роднини хора които да държат истински на теб да си омъжен, оженен, или да си имаш гадже, но въпреки това да се чувстваш сам, излишен, понякога дори и ненужен на света и на хората, да се чувстваш сам, защото никой не те разбира всъщност какъв си, за какво се бориш и какво искаш, никои да не те разбира ни най-малко. Това е съдбата на поета да бъде вечен самотник, но въпреки това за нищо на света не бих
се отказал от поетическата си душа, защото именно ние усещаме с цялата си душа колко е прекрасен света и какво е щастието и любовта.Накрая ще завърша с това, че няма нищо по-хубаво от това едно момче да бъде обичано от едно момиче която е поетеса и обратното няма нищо по-хубаво което може да се случи в живота на едно момиче от това да бъде обичано от момче което е поет, защото това сме ние - най-искрените и всеотдайни хора на света, хората които обичат истински!