От полети несбъднати... крадях,
когато, полумрака се разгъваше,
крещях, разнищвах се... и онемях,
душата уморена... се препъваше.
Напуканите устни... не шептят
когато, истините се смаляват,
избягали идеи... кръговрат,
очите ослепели...се отварят.
Ръцете... уморени са...болят,
и всеки поглед, бавно те убива,
разби стени... а другите мълчат,
намираш себе си, претръпнал е всемира.
Намираш себе си, а вън крещят вини,
безкраен дъх... началото родено е,
препънат вик... далечни висоти,
усамотението, вярвай ми... смирено е.
От полети несбъднати... крадях,
не се предавах, само дишах в бяло,
със мисълта си, сам сама... седях,
света ми... той е чуждо огледало.
27.05.2009 год.
Посветено на Д.С
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me