Димитър Георгиев - Даков

Ти прелъстяваш ме, нощ,
с дъжда си невиждано ласкав,
отнесъл в най-дълбоките пазви
пътника твой,
със пръскащи ситни капки
в душата на моите нерви
и извадили там само
отблясъци живи
и мигове цветни.
Ти прелъстяваш ме, нощ,
божество сексуално,
ненаситно, брутално,
в магия дъждовна
оплиташ ме здраво,
в движение капково
прелъстяваш невинно
сърце ми,
и докрая ти аз не ще се отдам.
Нощ беззвездна, мъглива,
тривиално игрива и сива,
нощ превратна и дива,
нечакана самодива
почти от коприва,
ти привличаш ме, нощ,
с прелъстяваща прелест
обзета.