Дали сняг над мен се ръси
или, тъга звънти във самота.
Или чувам, унесена във съня си
трептенето на незаспалата мечта.
На теб ли, Луна, се обажда
или на тебе, мое звездно небе.
Или в лунния ви блясък се ражда,
пренесла го от там в моето сърце.
Безумно-вихрените стъпки
затихват безшумно във нощта
и оставят желанията най- скъпи
да ми пенасят във безкрая света.
Тя в сърцето ми се ражда,
под сребърния лунен покров,
и разпалва в душата ми жажда.
Най-безумната жажда - за Любов.