По стръмните пътеки на измислената гордост
препъвах се и падах, но не спирах да вървя,
разбивах коленете си, удавях се във пошлост,
усещах, че от удари, отвсякъде кървя...
главата ми разцепваха със клюките проклети,
очите ми избождаха със грозния си гняв,
ръцете ми отсичаха почти до раменете,
изправях се и тръгвах пак, през бурите вървях...
изчадия се втурваха насреща със рушвети,
с усмивките разчекнали муцуните си чак,
горещо ми шушукаха предателски съвети,
а после нож забиваха след "честен" кръстен знак...
в блато с полуистини отчаяно ме давеха,
със жупел ме посипваха - бил кротичък дъждец
и рани във душата ми навсякъде оставиха,
и Юда ми изпращаха - предател и лъжец...

Извиквах тихо вятъра, той честно ме крепеше,
изкърпваше ми раните, сушеше и сълзи,
пред мене пътеводно той, приятелски вървеше,
неистово изправен аз, преследвах пак мечти!!!