Красиво е, когато тихо го изричаш,
но боли, гори, болезнено пари ме,
аз знам, ти знаеш, не ме обичаш,
вече всичките лъжи си казахме.

Чувствам те вече толкова далече,
тъжна ми изглежда усмивката ти,
и всичкото, което тогава изрече...
не вярвам вече на думите ти...

Очите ти вече са студено сини,
сърцата си отдавна прерязахме,
след всичките тези години,
всичките лъжи си казахме.