по мотиви от една фотоизложба на Ник Чалдъков
По земята сме...
през клони гледаме
синьото над света....
По земята сме...
роним се разцъфтели
на дървото в цвета...
По земята сме...
падаме пожълтели -
есенни сме листа...
Кръстове сме подредени
по височина
в живота си и в смъртта...
Под кулата
да се видим
на чуждите стъпала
не е лесно,
трябва смелост
да осъзнаем това...
На чужди сенки
под светлина
да вървим към върха
нужни са ни две честни
ръце с доброта
и сила в очите на Любовта!..