Намерих те
в прохладата на утринта...
полегнал
в полски цветове и дъх на лято...
закрилян от крилата на съня...
делящ със мен унасящия вятър.
Сънят ми
за сънуване жадуваше...
и приютих се в тебе на тревата,
а твоят блян
във мен бленуваше...
и в нас валеше ситно от росата...
Изпод мъглата
стелеща се над реката,
величествен изплува Веемотът...
звън от копита пръсна тишината...
изпепели
на игото хомота!
Захванати
за гривата му бяла,
препускахме по склонове от аромати...
и Любовта
в сърцата ни преляла,
сънуваше сънувания вятър...!