Тихо е сега, в моята душа.
Дните ми преминаха през бури.
Мълчи и моето сърце.
И страстите - заспали са.
(След лудости.)
Не! Няма да ги викам.
Няма да ги будя.
Ах спомени...
Ще ви прекърша! Време е.
И всичко трябва да отмине.
Сега ми трябва бъдеще.
А утре...
ще се срещна с нея, другата.
Единствена, която ми остана
вярна.
Ще тръпнем от копнежите
жадувани и чувствата,
болезнено - реални.
А сега се усмихни в съня си,
целуни ме с мисъл.
И знай, приятелко -
че те обичах!
Отново, този стих за теб,
с любов... поставям.
(Запомни ме \"виртуален\".)