„У дома” - така казваме, когато сме вкъщи или пътуваме към нашия дом. („Завръщам се у дома.” - повтаряме често с умиление.) „Моят дом е моята крепост” - известно на мнозина и най-вероятно повечето са съгласни с тази сентенция. (Чувстваме се сигурно у дома си, защитени от любопитни погледи...) Когато сме извън страната си, тогава „у дома” означава - „в родината”. И толкова често споменаването му ни навява носталгия. „У дома” всъщност (според мен) е - „в сърцето ни”. Там, където има място за родителите, децата, учителите и приятелите ни. Няма значение къде точно се намира домът, щом в сърцето ни е уютно и приветливо; щом не е заключено зад непревземаеми крепости, залостени врати и сложни предубеждения... И любимите хора винаги са добре дошли. Не ми остава нищо друго, освен да кажа БЛАГОДАРЯ на всички, които ми помагат да се чувствам приятно „у дома”. Нека бъде така:
Благодаря на родителите си,
че ми дадоха тяло, в което душа да разпростра...
Благодаря на учителите си,
че в мен създадоха цяло съзвездие от чудеса...
Благодаря на приятелите си,
че усетиха моето свято желание за свобода...
Благодаря на мечтите си,
че не допуснаха бялото да ме покрие със самота...
…
... Заповядайте на гости... в сърцето ми.
© Павлина Петрова