На дявола душата си продадох
не за злато, ни за жалка слава.
Дарих му я – дано да се задави,
че тази малка радост ми остава.
Продадох му сълзите си, които
като кристали безумно се сплитат
и сърцето продадох, горещото.
и луната със все небесата
и слънцето - да го не срещам.
Със него смених си горката
душа за две очи и мечта,
ръцете, изчезнали с вятъра,
продължили по пътя нататък.
И за сърце лед да имам-
пресован и добре капсулован,
от жива вода да не наливам
в ядрен пламък силен кат огън.
Да не трепне, ако срещне очите
срещу които душата продадох.
Ад да погълне навеки лъчистата
Любов с радост раздадена...
На дявола душата си дадох...
не за злато, ни за жалка слава.
Подарих му я - дано се задави,
че тази малка радост ми остави