Това е посветено на човека, който успя да проникне толкова дълбоко в душата ми. Също и за всички вас, които обичате силно и страдате заради това.
Да, всичко свърши. Няма те до мен. Все още не мога да повярвам, че дойде и този ден, но знаех, че наближава. Опитвах се да се приготвя за него, но така си и остана. Не успях да се подготвя, както подобава.
Знам, че повече няма да се срещнем, но те моля да ми простиш. Прости ми за пътите, когато съм те наранявала. Прости ми за пътите, когато не съм ти давала любов. Прости ми за всичко. Прости ми за това, в което и с което съм сгрешила. Прости ми за пътите, когато до теб не съм била.
Да, това е положението. И двамата казваме, че не се обичаме. Но защо тогава, когато го изричам ме боли? Боли и то много. Слагаме край сега, но дали утре няма да съжаляваме за това? Дали сега наистина го
мислим? Аз зная отговора, но е без значение. Без значение е, защото така ни е било писано и няма никакво съмнение. Една година измина от деня, в който се запознахме. Бяхме заедно през тази година и все едно не издържахме та се предадохме. Искаше да бъда винаги честна с теб - ето, пиша ти това, за да разбереш какво мисля аз. Жалкото е, че ще бъде последния ред, който ти ще прочетеш. Няма никога да видиш какво е вътре в мен. Въпреки това, ти винаги ще си единствения за мен. Твоето лице ще виждам във всеки друг.
Няма никакъв смисъл да търся вина за това, че животът с нас така се подигра. Вината е обща, може би. Липсваше ти нещо, а аз не ти го давах. Ти все ми викаше, крещеше ми... А след това ти ставаше супер гадно... Може и да се бъркам. Зная със сигурност какво се случваше в мен. Ставаше ми адски гадно, че заради това, което ти липсваше, се
отдалечаваше от мен. Знаех, че заради него не ме желаеш. Има моменти, в които се питат как ме траеше изобщо. Има страшно много неща, които ни убиха връзката. Не е едно и две. Обаче любовта ми към теб, май, ще
си остане същата.
По времето, когато ще прочетеш това - животът ни един без друг вече ще е лесен. Затова сега мога спокойно да ти кажа как все още те обичам и как спях с телефона под възглавницата. Чаках да ми се обадиш. Исках
да прекрачиш тази граница, но ти не го направи. А аз не се обадих напук на теб. Иска ми се да опитаме, да опитаме някакъв начин друг. Обаче опитахме, мамка му. Опитахме милиони пъти и какво!? Нищо не излизаше от опитите тъпи. Явно ни е било писано така.
Знам, че когато двама човека се обичат - това съвсем не означава, че заедно трябва да тичат по поляните на щастието и вечната любов. Знай, че винаги ще те обичам. Ще те обичам до гроб.
Разбрах де... Всичко свърши. Всичко си отиде. През тази една година аз бях щастлива, а за теб не знам. Както всичко хубаво и това си има своя край. Все още ми е трудно да повярвам, че те няма, а колко време мина. С всеки ден, вместо болката да намалява, тя става по - голяма. По-голяма е, защото знам, че сега си с друга, а аз съм втората дупка
на кавала. Помня дните, в които бяхме заедно. Помня нощите, в които не сме спали. Помня, чашите, които останаха празни от нас. И пътите, в които ти казвах, че искам да съм с теб до края на живота. Вече е невъзможно. Ти си с друга... Господи, помогни ми да излезна от този адски кръг. Кръг на болка и страдание, и адско изпитание. Омръзна ми
от тези шибани сълзи. Защо? Лоша съм... Еми, да. Но и лошите момичета плачат. И лошите момичета могат любов да дават.
Знаеш ли колко усилия ми е коствало да те пусна да си отидеш? Знаех, че ако си тръгнеш - душата ми ще остане пуста. Но съм слушала да казват: "Когато обичаш някого, пусни го на свобода. Той, ако те обича, ще се върне в твоята страна. Ако пък ли не, няма за какво да съжаляваш. Щастлив е той без теб и за него трябва да се радваш."
Господи, прости за живота ми в грях. Прости ми за това, което съм, ще бъда или бях. Готова съм в Ада да горя цяла вечност само да си върна за миг неговата любов и честност!