Защо тъй скромно се усмихваш
Защо с наведена глава
В душата ми неволно ти проникваш
Не съм виновен за това
Душата ми като камбана чиста
Ти виждаш! Грях ли е това
Дали енергията ми лъчиста
Обостря твойте сетива
Като китарна струна съм опънат
Звъня на всяка честота
Звукът ми от сърцето е откъснат
Отдаден е на вечноста
От твойта болка предизвикан
От твоята бездънна чистота
Като на разпит със мъчения извикан
Туй е любов. Пресвята простота.
Вярвам ти!!!!
12.08.2009/ 00:00часа
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me