Една жена през сънищата броди,
загубила искрицата живот,
безчувствена по кал и тръни ходи,
и търси през душите брод.
Една жена премазана от злото,
на своята изгубена любов,
коси развяла, стъпва кротко,
понесла своя нов покров.
Една жена сърце назаем проси,
защото нейното е вече дар,
извади го и без въпроси,
подаде го на своя господар.
Една жена, безпътна и унила,
безплътна сянка, ходеща тъга,
безпомощно във спомените свила,
надежда да си върне любовта.