Не плачи, когато видиш ме, че тръгвам-
твоите сълзи не могат да ме спрат.
Сълза отронвам аз на тръгване,
но нямам време, няма за кога.
В живота посвети ме ти усмихната,
научи ме да бъда силна и сълза
за никого да не проливам никога-
така тежала много повече скръбта.
Научи ме да бъда мила,
със всички-нежна и добра,
да се отнасям със мъжете сякаш самодива,
а със децата-като родна майка и сестра.
Научи ме, майчице любима,
да постигам всяка своя цел,
да бъда тъй непоколебима и неумолима
като зимната вихрушка
що наслагва без пощада
своята милувка блага.
Недей тъжи, че тръгвам аз-
сама избрала съм си пътя
и птиците не спират всеки час
в гнездото да починат от умора.
Летят си те, летят в захлас
и никога не спират своя полет.
Едно ме, майко, утешава в този час,
когато през прага крак протягам,
знам, че дори и нявга да се върна аз
в обятията ти пак утеха ще намеря.
Във скута ти место ще да намеря,
когато всеки път аз идвам пак,
за да се сгрея,
вървяла по прашния и дълъг път.
Прости ми, майчице любима,
грешките ми от преди!
Дете бях аз и правех хиляди бели!
Дете бях аз, не знаех, че
майчино сърце така скърби,
когато кажеш лоша дума,
когато някого ти нараниш.
Сега пораснах, майко, ето ме-успяла,
но на тебе само аз дължа
най-голямото имане,
защото ти си виновницата
да се превърна аз във борбена жена!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me