Тихо идваш в нашата стая
и тръгваш си по-тих от мисълта,
съзнавайки, че нищичко не съм ти дала,
а търсиш в мен любовта.
Тя тръгна си, отдавна тук я няма.
Дори не съм усетила кога,
но след нея студено ми стана
и разбрах, че съм сама.
Не питай, не крещи, не ругай!
Ние с теб я разпиляхме
по пътища, раздърпана до край.
Никога едно не бяхме!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me