Не тъгувам за обич пропусната,
всяка диря изгарям назад...
(и най-силните чувства умират,
щом останеш за тях непознат)
Няма смисъл да ровиш във пустото,
в моя свят ти си бил метеор,
прелетял си... догарящ в небето ми
и си паднал във задния двор.
Там отдавна обрасло с коприва е,
никой ризи в нощта не плете,
даже времето пусто и сиво е
и тревата дори не расте.
Обич моя...
ти знаеш, обичах те,
в онзи миг, там във мойто небе,
има тайно съзвездие мигове,
от потънали в прах грехове.