Тихо застива зад мене деня,
топлата нощ в очите погледна,
бавно през мрака самотно вървя,
знам, че в него теб ще намеря.
И малки светулки пътят показват,
по твоите стъпки светят за мен,
вятър мъгли непрогледни разнася,
обвива ме с нежност на топъл сатен.
Стигнах до тебе с последните сили,
бездиханно докоснах твойто лице...
Размазан силует в разкривените линии,
за кой ли път зората от мен те отне...