Виновна съм признавам,
вече не веднъж се извинявам.
Виновна повече съм, че не съжалявам
и гордо, дръзко подминавам.
И пак ме спира тя и пак ме пита.
Упреква, обвинява... пази своята реликва.
И колкото и да ме съди, обвинява.
Не ще ядоса ме, се пак е права.
Но вече мина половин година,
изневярата е спомен за мнозина.
Но всеки път, когато тя е уязвима,
скандали вдига, панаир да има.
И пак моето име споменава,
И пак спомена преживява.
Поставям се на нейното място жестоко,
и усещам, че ножа е забит дълбоко.
Извинявам ти се, за пореден път.
Не забравяй, че с него не свършва светът.
И не ме замесвайте вече,
щом държиш ще бъда надалече...
Това мога да го сторя,
няма и как да го оспоря.
Успех, не ме винете мене,
имам кой да ми е бреме.