И не минава ден,
без за теб да си помисля.
Потрепва нещо в мен,
не знам какво е,
но е истинско.
Затворя ли очи,
ти в миг се появяваш.
Гледаш ме. Мълчиш.
И по своему се забавляваш.
Денят започва,
усещам как сърцето ми тупти.
Обичам те-е думата най-точна.
Слънцето с твоя образ
в прозореца блести.
И не минава минута,
без да се замисля -
\"Къде ли си сега?\"...
Нощта пристъпва,
с тънки токчета обута,
и носи снимката ти в ръка.
Заспивам... в очакване да позвъниш,
при мечтите се скривам-
зажаднял в прегръдка да ме подслониш.