Една ръка е вече натъжена
за прегръдката на изстиналата плът!
Една свещичка е на половина изгорена,
а липсата остава незаровена в умствения кът.
И къде са очите печално изстрадали,
завинаги спуснали своите клепачи,
и лицето от живота загрубяло,
останало мнимо за много непознати.
Загубих те бабо! Без да си взема сбогом,
душата твоя така бързо получи блажени криле,
а тялото сковано остана в ковчега
и после земята с почит твоята плът прие!!!
Чувам камбани, глъчка и хора,
отрупани пред твоя гроб!
и молби се отправят към небосвода,
а страшните картини се реят и като
огън навред блестят!
Ала една ръка до болка ужасена,
докосва студената пръст
и очите от мъка заслепени,
премигват в отговор на вечна скръб,
че за последно се взират в лицето загрубяло,
от мъките на пенливия живот!!!
Но... СБОГОМ, СБОГОМ, бабо -
това е краят на твоя път...