В косите й бе вплел венец
от нежни пролетни цветя.
От тях струеше аромат на... красота.
В очите й звезди блестят.
В очите й звездите се оглеждат.

По устните - усмивка от слънца.
И хиляди, и хиляди надежди.
Страните й - покрити в розова мъгла.
Ръцете й го търсеха в нощта,
ръцете й се сплитаха във страст.

Сърцето й не спеше безнадеждно.
Попаднало във щур водовъртеж,
туптеше лудо нейното сърце,
когато той над нея пак глава навеждаше
и тихо й мълвеше думи нежни.

Във мислите й буйно се разливаха
от извор чист водите на една река...
Поела пътя си, през стръмни дебри.
По устните трептеше любовта,
и пареща целувка ги гореше.

В душата си таеше любовта.
Дълбоко във душата - скрити пламъци
припламваха, бушуваха така,
изпепеляващи до крайност,
свеждаха страстта... до полудяване.