Тъжна утрин.
Сякаш се смрачава.
Слънцето го няма,
не изгрява.
--------------------------------
Нежно мракът ме прегръща,
като приятел верен
който винаги при мен,
се връща.
--------------------------------
Щом остана сам.
Когато слънцето го няма..
той винаги е там.
Тих, приветлив, ням.
---------------------------------
Не говори, не...
той знае, чувства -
че останал е единствен
твой другар.
--------------------------------
Ти,сега си в друга къща.
Чистиш,смееш се,някой
те прегръща.
Не мисли за мен,аз..
имам някой също.
--------------------------------
Утрото красиво,не дойде.
Някак стана,тихо...
знойно.
------------------------------
Като заспало мъничко-
дете....
небето стана сиво и спокойно,
поглъщаше всички цветове.
------------------------------
Някак си ми стана мило,болно...
за теб? Не.
За това дете....