самотен храст самотни клонки
самотен цвят поръсен със роса
самотен ден самотни сълзи рони
със мирис на дъга
самотен впряг
със кон единствен
тича сам във разпиляна тишина
със крясък ручея разплисква
ала не се оглежда вече в мътната вода
самотна сянка под дървото броди
самотни песни вятърът шепти
самотен лист отронен
гледа отдалече слънцето
но без очи
и няма двама те да станат
един във друг да се вплетат
защото другият далече отлетял е
може би и той без път