Събуждам се. Лежа в сегашно минало
с желание не просто да ме няма,
ами изобщо да не ме е имало.
Ни някога, ни някъде, ни само

във спомени далечни или в сънища,
ни в някоя открадната минута...
Във времето, в което няма бъдеще,
изобщо и не искам да се будя.

Не искам и да чувам в мене тихото,
където някога туптеше всичко.
Ти бе до мен в щастливите ми стихове,
но тези ще ги пиша сам-самичка.

И без целувка съм от сън събудена,
от онзи сън, присънил се на двама.
Поглежда ме с наивен поглед утрото.
Събуждам се. И искам да ме няма.

22.11.2009