Липсваш ми,
липсва ми усмивката ти,
липсва ми погледът ти,
с който ме даряваше!
Когато не ме мамеше,
когато беше само мой,
когато казваше, че само мен обичаш,
когато БЯХМЕ ЗАЕДНО!
Помниш ли колко беше хубаво?!
Колко искам да сме пак там,
на нашето място...
Там, където за първи път се видяхме,
там, където за първи път се целунахме,
там, където бяхме просто АЗ И ТИ!
Без никакви лъжи...
Но явно всичко бяха само мечти,
защото сега седя тук
и плача... не зная накъде...
Плача аз за теб,
но чудя се ЗАЩО?!
Та нали хората казват:
\"Няма човек, за който можеш да плачеш,
защото ако има такъв, то той никога няма да те накара да плачеш.\"
А сега плача и не знам какво да правя,
защото не мога всички лъжи да забравя...
Токова е трудно,
особено като си спомня,
колко ни беше хубаво преди!
Там, на нашето си място.
Там, където имаме толкова спомени,
НО ВСИЧКО ИДВА, ЗА ДА СИ ОТИДЕ
САМО СПОМЕНИТЕ ОСТАВАТ,
КАТО КРИСТАЛНА ФОРМА НА ТОВА,
КОЕТО Е БИЛО И НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ!!!