Любви, надежды, тихой славы
Недолго нежил нас обман,
Исчезли юные забавы,
Как сон, как утренний туман;
Но в нас горит еще желанье,
Под гнетом власти роковой
Нетерпеливою душой
Отчизны внемлем призыванье.
Мы ждем с томленьем упованья
Минуты вольности святой,
Как ждет любовник молодой
Минуты верного свиданья.
Пока свободою горим,
Пока сердца для чести живы,
Мой друг, отчизне посвятим
Души прекрасные порывы!
Товарищ, верь: взойдет она,
Звезда пленительного счастья,
Россия вспрянет ото сна,
И на обломках самовластья
Напишут наши имена!

                                         1818




Към Чаадаев - Пушкин

Любов, надежда, слава тиха -

обгръщаше ни с суета света.

Гуляи младостта изпепелиха,

подобно сън в мъглата, в утринта.

Но в нас все още искри желание

под гнета на продажницата власт,

с нетърпелива във душата страст

отечество да възродим, с призвание.

И чакаме, с надежда, но и с глад

минутите на волността гореща,

тъй както чака влюбен млад,

часът любим на първа среща.

Додето в свобода горим,

догде сърцата ни са в честност смели,

другарю мой, Отечество ще съживим

с душите ни, с прекрасните повели.

Другарю, ще избухне, ти повярвай,

звездата на пленителното щастие.

Русия след съня ще се изправи

и над отломъци от самовластие

ще впишат, че сме ний живели!