Аз пак сама в тъмнината,
за тебе мисля често до зори
затихнала в ъгъла на тишината
се моля да не продължава да боли.
А колко хубаво е да те имам
да зная, че ме искаш ти,
в очите нежно да се взирам
и да те целувам до зори.
Една сълза се спира в окото
залива бясно едната ми страна,
боли ме, че не е така прекрасно
и бавно се прокрадвам в страха.
Боли ме и така ми е студено,
а твоите ръце ги няма да ме сгреят
седя си в ъгъла смутено
и само сълзите ми тлеят.
За теб да плача вече сили нямам
с ръце обгръщам цялото си тяло
и мъча се да те обичам вечно
дори да мисля, че е грешно.
Аз пак сама в тъмнината,
за тебе мисля често до зори
премръзнала от студ дори
се боря с тишината.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me