Няма те вече...
свърши хубавото време,
черни облаци хоризонта ми застилат.
Хлад обвива моето тяло
и костите ми втриса.
Няма те вече...
Сърцето ми изскубна тя
с костеливата си ръка.
Не чувствам и не усещам веч,
ни любов, ни омраза
само дълбока пустота душата ми разяжда.
Няма те вечее...
Ти каза, че ще плача
и вярно каза, тъй ще бъде веч.
Но зная аз, че години ще преминат
и пак със теб ще се сберем.